Начало           Свържете се с нас     


Творчество



Споделете във ФБ

Намерете ни във ФБ




Наградени творби

Първа награда за приказка - Юни 2008

НЕ ИЗГОВАРЯЙ НАПРАЗНО ИМЕТО НА СВОЯ БОГ!
 
Дъбовото листо
от Бисерка Алексиева

Цяла нощ гората не спа заради южняка. Цяла нощ фиданки и храсти слушаха приказките му за далечни страни, а на сутринта се нагиздиха като за празник. Дори старият дъб размърда сънливо клоните си, па рече:

- Благодаря ти, боже, че позволи още веднъж да се порадвам на тоя свят!

От вълнение ли, от навик ли - старата му кръв залудува, пъпчиците по дъбовите вейки се разпукнаха, а най-горе, на самия връх на дъба, затрепера листенце. То бе толкова безпомощно, че от височината му се зави свят, та се наложи един слънчев лъч да го свестява. Озарено от светлината, листенцето засия, а дъбът си рече, че това е най-личното му чедо - зер не всяко дърво има златни листа, затова го нарече Златан. Когато Златан се посъвзе, се примоли:

- Божичко, не ме оставяй самичък толкова високо!

Бог бе наблизо, щото дъбът опираше кажи-речи самото небе, смили се над мъничето и му даде другарчета - дъбови листенца, та да има с кого да дели висините. От благодарност Златан по цял ден хвалеше добрия Дядо Господ, а творецът му се усмихваше и му пращаше лъчи да го топлят.

Много хубаво не е на хубаво - днес слънце, утре слънце и гората взе да изнемогва от жега и жажда. Затова Златан се замоли на бог да спаси дърветата. Пак го чу добрият старец - прати най- топлото облаче да поръси гората. Съвзеха се листа и тревици, па зашепнаха с уважение името на Златан - спасителя на стария лес. Чуха шепота славейчетата, че нагласиха песен за дъбовото листо. Хубава песен стана, затова Златан пак се примоли на бога:

- Моля те, Господи, нека на клона до мен да има гнездо с птиченца.

Още неизрекъл молитвата си и бог прати птиченца в клоните на стария дъб. Дървото много се гордееше с рожбата си, а останалите листенца взеха да шепнат, че Златан не е просто дъбово листо като тях, а е вълшебно - може да говори с бога. Скоро Златановата слава се разнесе из целия лес. Всичко живо искаше да види чудното листо. Денем прелитаха птички и му носеха вести. нощем светулки блещукаха, за да му е светло. Кълвачите се грижеха за дъба, та да се чувства добре любимецът на Дядо Господ. А една катеричка се настани в дъбовата хралупа, искаше да е близо до онзи, който си говори с Всевишния.

Възгордя се Златан и взе сам да се хвали. От сутрин до вечер разказваше как заради него бог е създал дърветата и птиците, затова те трябва да му викат Ваше Златно Величество, но останалите листенца се разсшушукаха смутено и това никак не хареса на Златан. Ядосаното листо поиска Дядо Господ да накаже непокорните му поданици, но в това време добрият старец се опитваше да разтърве два облака, дето се биеха, та затова не чу Златановите молитви. За нещастие единият облак изтърва копието си, то прелетя над гората, а Златан рече, че това е предупреждение - ако не му се подчиняват, ще ги сполети небесно наказание. Затрепераха листата, но птичките зачирикаха, че това, което проблесна, не е божи знак, а е най-обикновена буря. Такова предателство листото не очакваше и почервеня от злоба - каква неблагодарност - да им осигуриш дом, а те да говорят небивалици. Затова реши да се отърве от птичето семейство и взе да моли бога да ги отпрати през девет земи в десета, та да не му пречат проклетите птици с цвъртенето си. Днес кавга, утре кавга - на птиците им дотегна и решиха да си тръгнат. Дъбът осиротя без песните им, но не искаше да наскърбява най-личното си чедо, затова си замълча. Дървото си замълча, но жълъдчетата - нали са войничета - не искаха да мълчат и скастриха самохвалкото. На помощ на Златан се притече катерицата, размаха пухкава опашка и жълъдите полетяха към долната земя да си търсят късмета. Разтревожиха се дъбовите корени и решиха да смъмрат довчерашното хлапе и да му припомнаят кой кой е. Но Златан не искаше нищичко да чуе. А се гневеше как тия изкуфели старци си приписват родство с него - сина на слънцето. Не виждат ли златния му цвят? Не виждат ли, че живее кажи - речи до дома на бог и самият Господ изпълнява всичките му желания…

В това време бог, който слушаше препирнята, не се сдържа, па прати вятъра да въздаде справедливост. Вятърът зафуча и Златан полетя над земята, завъртя се във въздуха и падна на земята. Падна точно върху едно жълъдче.

- Дано има полза от тоя самохвалко поне през зимата - рече Дядо Господ и скри с облак слънцето.

Бисерка Иванова Алексиева
Учителка по БЕЛ
ОУ "Петко Р. Славейков" - Варна



Към началото на страницата

© 2008-2013, Варненска литературна школа за ученици - Всички права запазени Сайтът е изграден от BGpro.com