Начало           Свържете се с нас     


Творчество



Споделете във ФБ

Намерете ни във ФБ




Наградени творби

Първа награда за приказка - Декември 2008

НЕ ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВАЙ ПРОТИВ БЛИЖНИЯ СИ!
 
Имането
от Бисерка Алексиева

Живял някога заможен човек. Той имал огромен имот, но най-голямото му богатство били децата: двама сина и малка дъщеря. Най-големият брат бил много работлив, по-малкият брат имал златно сърце, а щерката била хубава като самодива. Бащата много ги обичал и ги пазел като очите си, а когато дошъл сетният му час, поръчал да не делят имота, а заедно да се грижат за земята. После склопил очи и се преселил в отвъдното.

Послушали го децата му – продължили да живеят заедно и да посрещат по братски и радости, и скърби. И тъй като били работливи, умножили бащиното имане. Но колкото по-голямо ставало богатството, толкова повече зла мисъл мъчела големия брат, че ще дойде ден да дели имота с роднините си. И този ден не закъснял, момци от близо и далече идвали да искат сестрата, но братът все казвал на сватовниците, че девойката още няма зестра. Днес тъй, утре тъй, най-подир дошъл беден момък от далечно село, който бил готов да вземе хубавицата само с дрехите на гърба. Щом чул това, големият брат веднага се съгласил. Па сбрал в една бохча вещите на сестра си и я изпратил по живо, по здраво през девет села в десето. Напразно го молел малкият брат да даде на девойката онова, което й се полага – големият брат не искал и да чуе. Като научил за стореното, селският старейшина повикал братята да ги смъмри, че са постъпили зле със сестра си. Малкият брат мълчал засрамен, а големият отвърнал, че е изпълнил последното желание на баща си - да не дели земята.

От тоя ден малкият брат посърнал и не можел да гледа хората в очите- все му се струвало, че всички го мислят за скъперник. А големият брат взел да крои планове как да остави и брат си с празни ръце. Придумал малкия да построят хан, та да има къде да се подслоняват странници и керванджии, които минавали по тези места. Малкият се съгласил, за да е по-далече от съселяните си и да не се срамува от тях.

Речено-сторено, построили страноприемницата в бащината си гора, там дето се пресичали три пътя. Много хора спирали да нощуват там и имането продължило да се множи, а заедно с него и злината в сърцето на стария брат. Една вечер в хана спрял богат търговец, който карал стоки отвъд планината. Посрещнали го момците, нагостили го. А старият брат тайно сипал във виното омайно биле и упоил с него и гостите, и брат си. После погубил търговеца и брат си, а имането скрил в горска пещера. От тоя ден взели да изчезват и други странници, които минавали край хана. Хората взели да говорят, че ханът е прокълнат. Едни казвали, че в гората има зла сила, дето подмамва керванджиите към самодивско сборище, а от там няма връщане. Други набеждавали малкия брат – мислели, че е станал хайдутин и обирджия, щото батьо му непрестанно го корял, че е зарязал бащин дом и е тръгнал по лош път. И сигурно още много пътници щели да изгубят главите си, ако едно овчарче не било намерило тялото на малкия брат. Разбрали всички, че не той е подмамвал керваните. Изправили на съд стария брат, а той заплакал, взел да си къса дрехите и да се кълне в паметта на баща си, че е невинен. Па рекъл, че брат му е живял като злодей, затова си е отишъл от света като злодей – неоплакан и непогребан по християнски. Добавил, че това чака всеки, който не тачи бащин завет и не почита божи закон.

Разгневил се Господ на злодея, па го превърнал в прилеп. Обрекъл го да живее вечно в мрак и да се бои от светлината. Затова и днес прилепът се крие в пещерите, та варди там награбеното имане.



Към началото на страницата

© 2008-2013, Варненска литературна школа за ученици - Всички права запазени Сайтът е изграден от BGpro.com