Наградени творби

Първа награда за приказка - Януари 2009

Един болярин имал четири деца. Все момчета. Все юнаци. Който ги видел, не можел да им се нагледа. Всеки от братята имал някаква дарба. Най-големият бил силен великан - с голи ръце скала можел да строши. Вторият бил прочут ездач. Третият брат бил скототовъдец и можел да укроти сам цяло стадо, а най-малкият бил свирец - със свирня птиците омагьосвал и те кръжели край него на ята. Бащата се гордеел със синовете си и ги учел на господарски нрави, щото искал да остави богатството си в ръцете на силни мъже, та да е сигурен, че ще вървят по пътя му и ще множат рода му. Момците израсли силни, но твърде горделиви и своенравни. Вечно се надпреварвали да доказват на баща си кой е по-достоен да го замести. Колкото повече се надпреварвали, толкова повече сърцата им изстивали, затова вместо да си помагат, непрестанно се карали. Когато малкият брат искал да посвири и да развесели стария им баща, по-големите момци късали струните на гуслата му. Щом третият повеждал стадата към планината, другите подплашвали животните или отмъквали добиче, па правели пиршество, за да ядосват брат си.

От ден на ден лудориите им ставали все по-опасни, а свадите им по-грозни. Но когато братът ездач отмъкнал изгората на най-големия, сблъсъкът между момците бил страшен. Сърцето на най-стария се превърнало в буца лед и той се развилнял с великанската си сила. Тръгнал по дирите на ездача, за да го накаже, а от тежките му стъпки земята се тресяла, дърветата се привеждали и му правели път. Разгневеният великан къртел с голи ръце скали и клони и ги мятал наляво и надясно. В гнева си помел гората, а заедно с нея погубил стадото на пастира.

Ядосал се старият болярин, че синовете му враждуват, и като не знаел как да ги усмири, ги проклел да се пръснат по четирите посоки на света. За зла участ изрекъл клетвата в лош час и проклятието се сбъднало - момците се превърнали във ветрове. Най-големият станал зъл северен вятър и с дъх вледенявал всичко живо. Вторият брат се превърнал в източен вятър и всяка сутрин трябвало да премита небето и да извежда златогривия кон на Слънчо. Третият се озовал на запад, водел облачните стада и поливал горите. А най-малкия брат поел на юг, за да води ятата към топлите страни.

Момците сменили облика си, но не смирили буйния си нрав и свадите им продължили. И след всяка препирня оставяли съсипни: унищожена реколта, поломена гора или пометени села. Не спрели да се мерят кой е по-силен. Слънчо решил да им даде урок, па им рекъл вместо да воюват помежду си, да премерят сили с него. Севернякът изфучал, че и сам може да го надвие.

- Като е тъй - рекъл Слънчо, - нека да видим кой от двама ни може да отнесе дрехите поне на един човек.

Надул бузи Северняка и зафучал, а хората се сгушили в кожуси и в шалове. Колкото по-силно веел, толкова повече се навличали човеците. Дошъл ред на Слънчо да покаже силата си, а той се засмял и хората захвърлили дрехите.

Ядосал се северният вятър, че трябва да се признае за победен. Волю-неволю помолил братята си за помощ, та с общи сили да надвият слънцето. Сговорили се да го измамят и да му вземат златогривото конче. А без вълшебния си кон слънцето повече нямало да е владетел на висините.

Дядо Господ решил, че е време да се намеси, за да не погубят братята ветрове света. Затворил злосторниците в дълбока пещера и оставил една сляпа горска магьосница да пази входа й. Тя пускала само по един от братята из света, а после бързо го прибирала.

Понякога братята успяват да се сговарят и да се изплъзнат от веригите на мрачния дом, вилнеят и пакостят, но Дядо Господ си знае работата и овреме ги връща в пещерата.

• Начало • За нас • Минало • Настояще • Предстоящо • Творчество • Контакти •