Начало           Свържете се с нас     


Творчество



Споделете във ФБ

Намерете ни във ФБ




Наградени творби

Първа награда за приказка - Март 2009

НЕ ПРАВИ НА ДРУГИЯ ТОВА, КОЕТО НЕ ИСКАШ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБ!
 
Торба сол
от Бисерка Алексиева

Преди много-много години невярна болест започнала да мори едно племе, което живеело край пустинята. Болестта не жалела никого. Погубила вожда на племето. Легнал на смъртен одър и старият жрец. Зачудили се хората какво да правят. Едни плачели и се молели, други правели жертвоприношения, а най-знатните се събрали край умиращия жрец и започнали да искат съвет. С последни сили болният рекъл:

- Изпратете в пустинята двама смелчаци. Дайте им една торба сол. И ако успеят да я изядат заедно, поверете им племето.

Като изрекъл тия думи, старият жрец се преселил в отвъдното. А мъжете дълго спорили кого да пратят в пустинята. Отначало мнозина искали да си опитат късмета, но като чуели, че трябва да изядат торба сол в безводната пустош, се отказвали. Най-сетне се намерили двама момци, които се съгласили да отидат в пустинята. Нарамили торбата и тръгнали през дюните. Дълго вървели, най-сетне стигнали до една пещера и се скрили в нея от лъчите на слънцето. Мъчела ги жажда, а никъде нямало капчица вода. Как да изядат солта сред пустинята? Мислили, мислили, па решили да я разделят поравно. Речено-сторено. Разделили я, па всеки се вторачил в своята половина и взел да мисли как да погълне солената купчинка. Денят минал. Паднала нощ. Момците си легнали да спят. Легнали, но сън не ги ловял, щото всеки мислел как да надхитри другия. Когато мракът станал непрогледен, единият тихо се надигнал, па преместил своята купчинка сол до солта на другаря си. После си легнал доволен и заспал с мисълта, че се е отървал от трудността. Когато се събудил на другия ден, що да види – всичката сол била струпана до него, а вторият момък спял сладко и се усмихвал насън. Ядосал се първият и не оставил спящия да сънува, че предвожда племето, а го разтърсил грубо. И свадата започнала. Както знаете, насила хубост не става, затова торбата със сол останала неизядена, а момците насинени и посрамени се върнали при племето.

Хората не се отчаяли, а изпратили нови двама юнаци, та да ги изпитат дали стават за водачи. Новите избранници били по-твърди и щом стигнали до пещерата, най-усърдно започнали да ближат солта. Гърлата им пресъхнали. Замъчила ги жажда, а те не спирали. Когато паднала нощтта, солта била намаляла. Но момците не могли да се разберат кой от двамата е изял повече сол. Скарали се. Така пропаднал и вторият опит на племето да избере достоен водач.

Наложило се отново да пратят храбреци в пустошта. Този път избрали двама приятели, та да не се скарат отново. Отначало всичко вървяло добре. Разбрали се момците. Изблизали дружно част от солта, а когато паднала нощта и си легнали да спят, единият се повъртял в поселята, па се надигнал и отишъл отново да ближе сол. Близал, колкото близал, уморил се и заспал до солта. На сутринта, щом слънцето изгряло, се надигнал, па се провикнал:

- Ставай, братле, още малко остана! Ще те направя вожд аз тебе.

- Ти ли ще ме направиш вожд, сънливецо? – отвърнал другият момък. – А къде беше, докато аз лизах солта? Езикът ми се разрани, докато ти хъркаше!

Отново избухнала свада…

Разправят, че и до днес хората от племето си търсят водачи, но все още не са се намерили двама мъже да изближат заедно торба, сол без да се скарат. Пък, знаели човек. Може вие да успеете.



Към началото на страницата

© 2008-2013, Варненска литературна школа за ученици - Всички права запазени Сайтът е изграден от BGpro.com