Начало           Свържете се с нас     


Творчество



Споделете във ФБ

Намерете ни във ФБ




Наградени творби

Първа награда за приказка - Ноември 2008

НЕ КРАДИ!
 
Вълшебното огледало
от Бисерка Алексиева

Живели някога цар и царица. Царят бил мъдър и справедлив, а царицата - добра и толкова красива, че поданиците й говорели:"Имаме не господарка, а ангел!". Пък и как да не говорят така, като живеели мирно и честито! А когато се родила царската дъщеря, владетелят устроил пир, на които всички се веселили от сърце. Но щастието не продължило дълго. За зла участ царицата се разболяла. Всякакви лечители я церили, но не могли да я излекуват. Когато дошъл последният й час, тя повикала дъщеря си, за да се простят. Заплакало девойчето, замолило я да не си отива и да не я оставя сираче.

- Не плачи, дъще - прошепнала болната, - аз няма да те оставя. Ще бдя над тебе от небето и ще моля бог да те закриля. А когато ти стане много тъжно или си в беда, поговори си с моето огледало. Но помни, дете, то чува само молба, изречена с чисто сърце!

Отишла си царицата, а с нея си отишъл от царството щастливият и спокоен живот. Не след дълго царят се оженил отново. Взел за жена чудна хубавица, но хората започнали да говорят, че новата господарка е откраднала сърцето на владетеля и го е заменила с буца лед. Царят станал пресметлив и толкова студен, че престанал да обича не само народа си, но и собственото си дете. Мислел само как да удвои богатството си, та затова непрестанно воювал със съседите си и заграбвал земите им. И колкото повече растяло царството му, толкова повече растяла алчността му. Народът оголял, а владетелят искал още и още, затова забранил празниците. Дори дъщеря си изхвърлил от двореца, па я пратил да живее при слугите. Принцесата напуснала своя дом само с дрехите на гърба си.

Новата царица злорадствала. Щом царската дъщеря си тръгнала, злата жена взела всичко и се гневяла, че няма да притежава огледалцето на покойната царица, щото принцесата се разплакала пред майчиното си огледало и царят й позволил да го отнесе със себе си за спомен. Мисълта, че завареницата й ще има огледалце със златна рамка, не давала мира на царицата. Не че нямала огледала - едно от друго по-хубави. Ядосвала се, че малката размекнала леденото сърце на баща си.

Затова наредила да натоварят царската дъщеря с най-тежката работа и да я следят, та да разберат с каква сила момичето може да трогне безчувствения цар. Напразно слугите дебнели девойчето, нищо не узнали, щото прогонената принцеса денем работела, а нощем плачела пред огледалото на майка си.

Нещастната царска дъщеря по цял ден вършела най-черната работа, а баща й се правел, че не я забелязва. А и как да я забележи, след като една нощ, докато спял, злата му съпруга му откраднала разума. Така царят се превърнал в глупак, а царицата взела сама да управлява царството. Измъчвала поданиците си, а най-много от всички мъчела заварената си дъщеря. Но въпреки че принцесата чистела камините в двореца и миела подовете със студена вода, ръцете и лицето й оставали нежни. Колкото по-тежка работа вършела, толкова по-хубава ставала. Царицата забранила да пускат сирачето на пазар, защото без накити и без царска премяна, девойчето карало хората да говорят, че бог не ги е забравил, щом ги е дарил с ангелче, приличащо на покойната царица.

- Тая хубост не е от бога, а е от дявола - викала ядосаната царица, па наредила да пратят сирачето да проси милостиня, та да се прехранва.

Изхвърлили девойчето извън града, а то заплакало и замолило огледалцето за помощ.

- Не плачи, дете - рекло огледалото,- край реката има изоставена колиба. Подслони се там тая нощ. Почини си, а бог няма да те изостави.

Момичето послушало огледалото, а на сутринта намерило в колибата сребърно вретенце и свила. Щом докоснало вретеното, то се завъртяло като живо и завчас изпрело свилата. Момичето занесло преждата на пазара и веднага се намерил купувач. На следващия ден чудото се повторило. Така прогонената принцеса станала предачка и изкарвала прехраната си, без да проси.

Ех, че се ядосала царицата, като узнала колко се търси свилената прежда на завареницата й. Придумала царя да забрани на щерка си да продава прежда, за да не го срами. Царят проводил войници и те счупили сребърното вретенце. В това време предрешената царица се радвала на горчивите сълзи, който момичето леело пред огледалцето.

- Не плачи, дете - рекло огледалото, - в гората има билки. От днес те ще са ти прехрана.

Най-сетне злата царица узнала кой помага на завареничето. Изчакала момичето да отиде в гората и откраднала огледалото. Откога мечтаела за златната му рамка, а сега късметът й се усмихнал - сдобила се не само с красива вещ, а и с вълшебна сила. Сега вече можела да се отърве от глупавия си мъж, без да се страхува за трона. Замолила огледалото да й помогне, но то мълчало, а от кристалната му повърхност я гледали насълзените очи на покойната царица.

- Махни се от огледалото!- закрещяла злата жена. - От днес всички ще забравят тебе и дъщеря ти. Никой вече няма да ви мисли за ангели. Всички ще говорят само за мене. Целият свят ще лежи в краката ми.

Бог бил наблизо и чул думите й, па сторил тъй, че да гледа света от високо - превърнал я в сврака. Затова ако намерите свраче гнездо, пълно с лъскави стъкълца, знайте, че е на злата царица, която и до днес продължава да краде лъскави неща.



Към началото на страницата

© 2008-2013, Варненска литературна школа за ученици - Всички права запазени Сайтът е изграден от BGpro.com