Премиери
Премиера на "Стихотворения" от Людмила Иванчева в Радио Варна
 Премиера на лиричната книга от Людмила Иванчева се състоя в Концертното студио на Радио Варна на 26.08.2008.
Книгата представи литературният критик доц. д-р Людмила Стоянова, преподавател във ВСУ “Черноризец Храбър”. Документален филм и рецитал допълниха представата за личността и за творчеството на авторката - преподавател по немски език в НУИ “Добри Христов”, поет, преводач и майстор по Рейки.
Първата и единствена книга на Людмила Иванчева е издадена посмъртно със съдействието на Варненската литературна школа и на Комисията по култура, вероизповедания и медии при Общинския съвет на Варна.
В инициативния комитет, подкрепил за тази публикация родителите Евгения Иванчева - преподавател по Български език и литература, носител на Награда “Варна”, и Драгомир Иванчев – преподавател и инспектор по музика, дългогодишен хоров диригент на ученически и учителски състави, влизат Кръстина Манолова - Варненска литературна школа за ученици към Община Варна, проф. дфн Божидар Кунчев - СУ “Свети Климент Охридски”, проф. дфн Милена Цанева - СУ “Свети Климент Охридски”, Иван Обретенов – художник, доц. д-р Людмила Стоянова - ВСУ “Черноризец Храбър”, доц. д-р Лора Попова - Технически университет – Варна и Петя Райкова - Технически университет – Варна.
Устремена към други хоризонти
Божидар Кунчев
Един мъдрец казваше, че всекидневните ни преживявания „придобиват истинската си значимост само ако са съотнесени към духовния ред на съществуването”. В реалния живот, в това, което е съществуването на повечето хора, е много трудно, даже невъзможно да се натъкнем на тази з н а ч и м о с т. А тъкмо тя би трябвало да бъде основната ни цел, ако искаме да се доберем до поетичната същност на живота и до поетичното, дълбоко скрито в човешката ни същност. Това, което ни потиска, е навсякъде. Модерният живот придобива все повече измеренията на бездуховност. Противоречията, каквито и да са те, стават все по-неразрешими. И причината е, че сме забравили за „духовния ред на съществуването”, обсебени от жалките повели на установения стандарт, от правилата на тривиалния катадневен живот. Причината е, че сме забравили за призванието си да станем повече от това, което сме, за призванието си да се родим повторно с просветлено съзнание, което ще почувства и действителната, поетичната същност на всекидневните преживявания, и пълнотата на битието, в което има толкова истина и красота.
Стиховете на Людмила са преди всичко израз на разбирането за другия живот, за другите брегове на човешкото съществуване, където конкретната човешка участ се издига до равнището на свободата, на разобусловеното съзнание с неговите прозрения за живота като обилие на доброта, поезия и мъдрост. Сътвореното от нея ми говори с чистия глас на духовност, устремила се към други хоризонти. Образите и мислите на Людмила са плод на неподправено вдъхновение, съумяло да се добере до пространства, където и светът, и човешкият живот стават по-цялостни и поетични. И в този смисъл написаното от нея е нещо повече от това, което наричаме поезия, литература. Защото, нека да го подчертая нарочно, това е самият живот на Людмила, съотнасян непрекъснато към „духовния ред на съществуването”.
Днес, преситени от толкова неща, уморени от неспиращата агресия на епоха, в която властва празнословието, усещаме все по-болезнено нашата безпомощност. Наистина е трудно да се живее в свят, където все по-малко се зачитат духовните ценности, задаващи смисъла на съществуването. Тъкмо поради това е още по-голяма радостта ни, когато разберем, че все още има хора, които са поискали да намерят себе си и да живеят, както пише Кенет Уайт, „един първоздаден живот”.
Убеден съм, че такъв е бил животът на Людмила и нейните стихотворения го доказват.
|
