Начало           Свържете се с нас     


Творчество



Споделете във ФБ

Намерете ни във ФБ




Премиери

Лято 2009
Книжка 1. на Варненската литературна школа за ученици
Проект 3 книжки за 1 година: 1 юни 2009 - 1 юни 2010

 

 

17.03.2010 (Сряда) - 19.30

Арт-салона на Радио Варна

 

Съставител: проф. Светлозар Игов

Редактор: Десислава Неделчева

Коректор: д-р Ваня Колева



Бележки за Лятна книжка 2009

Десислава Неделчева

Много е приятно в края на зимата да представяме Лятна книжка. Аз съм част от процеса на правене на тези текстове, а следователно и на възникването на самата Книжка.

Тя започва с три текста на Любомира. Познавам писането на Люба – то е чувствено и заразително прямо; тя умее дори зад баналната фраза да изскочи с емоция, която я превръща в нещо друго. С известна носталгия си припомняме темата за прозрачния кабинет, която проф. Светлозар Игов зададе по време на поетическата работилница в Мадара.

Мария Русева от Математическата гимназия пише вълнуващо и задълбочено, много психологическо, дълбаещо, но не сухо, а сочно, като мелодия се лее. Мария има дарба, която блика.

Алекс от ОУ „Петко Славейков” умее да фабулира, да играе на измисляне с една трезвост и естественост. Пише много добре, а е само 6. клас, вижте финала на неговия „Прозрачен кабинет”. Когато го написа, беше в 5-ти клас ...

Разказът на Цвети от 10. клас на СОУ „Любен Каравелов е много концептуален – как голямата тежка загуба на любимо същество може да породи нова жажда за живот и как тя може да е повод за любов, за обръщане... В реалистичен план това е почти свръхчовешко, но в разказа на Цвети изглежда възможно.

Кристиян от 10. клас на СОУ „Любен Каравелов” предлага силно емоционален текст, концентриран и постсимволистичен, който напомня поетите на интензивните страсти. Това е поезия в проза – вижте ритъма и яркия символизъм.

Анжела от 7. клас написа това стихотворение на Мадара – темата за твореца в стъклената стая, в куба на самотността. Анжела пише, не вярвайки, че се справя добре. Много чувствително писане.

Божидар от 11. клас на ПГ по туризъм изглеждаше на Мадара като човека писател. Навсякъде сядаше с маломерния лаптоп да твори и от него извираха рими, понякога по-сполучливи от друг път; постоянно искаше да ни рецитира топлите редове – в него има много мощно желание да професионализира своето занимание с литература. Двете стихотворения в книжката са сигурно 1% от цялото му творчество, създадено само за 5 дни, докато бяхме на Мадара. Силно концептуални стихотворения, с ярки ценностни символи, нещата в тях изглеждат много сериозни.

Боян Каменов и Ивета Николова от 4. клас – лятно, леко, игриво, с много настроение, цитирам: „ На почивка бяхме до Априлци,/снимах много гълъби и пилци”, а Ивета пише: „Игри, усмивки и настроение – лятото е моето спасение” – колко детскост има и колко красота! Писането тук е част от играта на детето, то е почти като дишането, без обременяването на тежката мисъл за творчество с културни последици или нещо подобно. Да се радваме на тези стихове колкото можем повече!

Рефренът на Тони Георгиева от 4. клас пък е: „Приятелства, игри и приключения - /няма място за съмнения...”

За седмокласниците от Руското училище лятото на 2009 е най-хубаво. Това е възрастта на суперлативните изживявания – Велина Николаева завършва своето стихотворение с „Най-хубавите дни за мен.”

Йоана Петрова пише пътепис, придружен и допълнен със снимки. Думите тук не са съвсем достатъчни, емоцията е многообразна. Гостуване на леля в Америка – музей с най-големите динозаври, музей на изкуствата, най-големия аквариум в света, сафари с бизони и камили – следват Бахамските острови – после пътешествие с кораб по Дунав – най-големия орган в света в Пасау и най-хубавото лято! Това е радостта на Пипи Дългото чорапче. Красотата на тези пътеписи е в тяхната детскост (това е качество) и чистота, така да се каже, в един натюр, в една наивна природност. Човек се изкъпва в подобни четива.

Текстът на Георгия Томова разказва за пътешествие в Азия, за пътуване на товарен кораб по далечни места – Сингапур, Индия, Шри ланка и т.н. – палуби, машинно, неописуемо чувство за безкрайност. Едва ли не само споменаването на тези далечни геогрфски реалии, излезли от романтичните приключенски романи, е вече литература. Вижте колко красиво оксиморонно звучи бурята на кораба: „забавно, но и малко неприятно”.

Игривостта и мозаечността на книжката продължават в Анкетата на тема: „Ваканцията няма отрицателни страни, избройте поне 10”, последвана от „Ваканцията се удължи за неопределено време” – отговарят Аделина, Борис, Петър, Трифон, Марк, Георги, Никол – какво е все пак това нещо ваканцията.

За Елица Костадинова ваканцията през отминалото лято е „уникална” – лагер с бивак, плуване с кану, катерене по скали, езда на кон, после „Работилница за кукли” в Кукления театър, после екскурзия из България... Разнообразието се превръща в привилегия на писането, в залог за приключенскост и забава. Децата имат „литературно-пространствено” мислене и тяхната емоция се разпростира по по-дълги маршрути.

За частите от романа на Вероника Велкова от 10. клас мога да кажа само: „куршум, летящ право към челото ми”. Една чудесна гладкост и увлекателност на писането, а също така и невероятно умение за правене на диалог. Пожелавам й истински успех!

 



Към началото на страницата

© 2008-2013, Варненска литературна школа за ученици - Всички права запазени Сайтът е изграден от BGpro.com