Наградени творби

Първа награда от конкурса "Кмет за един ден"

Колко е лесно да се оплакваме, когато не ние сме отговорни за важните решения. Колко е лесно да посочваме грешките на другите и да ги виним за постъпките им. Но правилно ли е да обвиняваме другите, а да зовем себе си - граждани?

Кметът е лицето натоварено с това тежко бреме - да взема решения. Какво бихте правили ако Вие сте това лице? Ще се вините ли така за същите неща?

„Аз - кметът!"Колко хубаво звучи да съм лицето, което всички познават и уважават. Но зад тези фрази, стои нещо повече - те са просто финалът на дългия път изпълнен с труд, отговорност, постоянната нужда от интелект, умения и правилни решения.

Трябва да спечеля известността и уважението като направя промени, които ще подобрят условията за живот в града и ще изпълнят ежедневието ни с комфорт. Най-лесно мога да направя това като погледна на себе си като на човек с нужди, желания и мечти и се замисля какво ми се иска да се промени.

Като изляза на терасата, за да изпия сутрешното си кафе, първото от което имам остра нужда е чист въздух, затова си отбелязвам, че трябва да се озелени максимално всяко кътче от града. Резултатът ще е повече кислород и красота.

Излизам да се разходя и се пазя да не ме блъсне някое превозно средство. Колко необходими са специални пътища за колоездачите и строг контрол върху движението по пътищата. Решавам да хвана автобус, защото трудно ще намеря къде да паркирам колата си. Трябва да се направят повече паркинги. Автобусът закъснява прекалено много, няма да стигна на време. Лишсва контрол върху графика на градския транспорт.

Закъснях за срещата си, но все пак стигнах. Беше напрегнато и затова ще се разходя. Жаден съм, но няма чешмичка наблизо. А, ето една! Но тя е толкова ниска и тече едва, едва. Не мога да пия от нея. Трябва да изградя повече функциониращи чешмички. Успях да намеря една, макар и да вървях дълго, успях да утоля жаждата си, но сега имам нужда от тоалетна. О, ужас! Няма го портфейла ми. Дали е в ръцете на някоя от бандите крадци, освободени двадесет и четири часа след поредната си кражба? Ех , ако имаше безплатни обществени тоалетни на повече места. Трябва да се сложат на всяка цена. Не издържам повече! Какъв срам, дано никой не ме види зад това дърво! Олекна ми. Продължавам разходката си. Посядам на една пейка. Колко щеше да е хубаво над мен да се увива бръшлян или да цъфтят рози. До мен сяда човек и пали цигара. Неприятно! Махам се от тук. Време е да се прибирам. По пътя виждам двойки, млади момичета и момчета, които правят неприлични неща по пейките. Няма ли къде да се скрият? Никой ли не ги контролира? Трябва ли да се погрижа за това? Прекалено много решения. Искам да си почина.

Близо до спирката виждам полицаи да разговарят дружелюбно с личности от неопределен пол, които им предлагат нещо. Това трябва да се поправи. Има нещо нередно.

Чакам си автобуса. Прибирам се изтощен, задавен от цигарен дим, мокър от дъжда, навалял ме през процепите на автобуса, измръзнал от проникналия в автобуса вятър, с охлузена ръка от рязкото спиране на автобуса и ненадейното ми залитане. Нужни са повече зрави, изолирани и отоплени автобуси в градския транспорт. Жена ми ме пита дали пак съм пушил. Отговарям „Не!", но тя не ми вярва, защото кашлям и мириша на цигари. Но каква вина имам? О, имам! И още как! Трябва да забраня пушенето на обществени места по възможно най-строгия, безкомпромисен и ефективен начин! Нямам властта да го направя, но мога да призова гражданите, които харесват идеята и заедно с тях да се боря за осъществяването й.

Само една разходка, а толкова много идеи за промени. Ясно е, че не може да се поправи всичко наведнъж. Затова ще попитам гражданите, излагайки им идеите си, кои неща са най-важни за тях. След обобщаването на резултатите от това проучване, след като всеки един гражданин е дал своето мнение, ще си поставя за цел тези промени.

И след време ще живея в един по хубав град, с едни по щастливи хора, които ме познават и уважават! Тогава ще се разходя, ще покарам колело, ще се повозя в комфортния градски транспорт, ще дишам дълбоко чистият въздух и без срам ще се назова „Аз - кметът!"

Калина Евгениева Евлогиева ХІІ а
ІІІ ПМГ „Академик Методий Попов"
гр.Варна

• Начало • За нас • Минало • Настояще • Предстоящо • Творчество • Контакти •