Начало           Свържете се с нас     


Творчество



Споделете във ФБ

Намерете ни във ФБ




Наградени творби

2. място за отделна творба от "Рождественски маратон за доброто 2010"

Моите котета
от Станислав Димитров Стайков - VІ в клас
СОУ ”Л.Каравелов”

Ние живеем в къща с голяма асма и красиви цветя. Имаме си черен котарак. Веднъж при него се появи една котка, която не бяхме виждали досега. Тя ни роди три малки котенца. Те бяха красиви и пухкави, но най-малкото от всички изглеждаше болно. Очите му започнаха да се слепват и в един момент не можеше да вижда. Добре, че мама донесе капки за очи и ние успяхме да го излекуваме.

След време стана по-лошо. Козината на лапите му изпопада и започна да мяучи все по-тихо. Другите котенца спряха да си играят с него и то остана самотно. Получаваше повече храна от другите, но пак не оздравяваше. Всеки човек, който минеше го изритваше настрани, защото беше болно и слабо. Един ден Белчо, Сивчо и Тигърчо весело играеха под лозницата. Двете котета здрави и силни се катереха по асмите, а болният Сивушко ги гледаше жално.

Аз реших да си поиграя с тях и те се затичаха към улицата. Мъничето също ги последва. В това време покрай нас мина едно момче. Сивушко се спъна в краката му и той жестоко го ритна. Аз извиках уплашено.

Помислих си, че момчето уби моето коте. Сърцето ми разбра заповедта ”Не убивай”.



Към началото на страницата

© 2008-2013, Варненска литературна школа за ученици - Всички права запазени Сайтът е изграден от BGpro.com