Наградени творби

3. място за отделна творба от "Рождественски маратон за доброто 2010"

С моят любим братовчед Дамянчо сме като братя. Той живее в друг град.

Аз чакам с нетърпение времето да ми дойде на гости във Варна. Безкрайно съм щастлив когато това се случи, защото двамата много се забавляваме и играем на различни игри.

Дамян е със седем години по-малък от мен. Понякога ми омръзва да се съобразявам с възрастта му и започвам да се закачам с него и да го дразня. Той обаче не разбира моите шеги и плачейки ми отвръща по начина, по който съм постъпил с него.

Тогава аз се ядосвам, нали съм батко, и се скарваме. Разплакани търсим майките си за помощ, но вместо това виждаме мъка в очите им. Нашите постъпки много ги огорчават.

В такъв момент най-тъжна е баба. Тя ни обича много и със сълзи на очи ни показва нашите грешки. Нейната мъдрост и съвети ни сочат правилният път към всеки човек. Баба ни припомни „Божиите повели” и ни разказа за тази, в която се казва „не прави на другите това, което не искаш да ти се случи”. Слушайки я ние осъзнахме грешките си.

„Божиите повели” са неизчерпаем източник на мъдрост и духовна сила. Когато си спомням за тях пречиствам душата си, отърсвам се от злото в себе си, за да стана по-добър и не наранявам близките си.

• Начало • За нас • Минало • Настояще • Предстоящо • Творчество • Контакти •