Номинирани творби
Възкресенски маратон за доброто 2011
Първа седмица
Подвиг или просто добрина
Камелия Ивайлова Станева – 5. клас в СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин”, Варна
В една необикновена вечер, в една топла и светла стая ние с моята по-малка сестра - аз на седем години, а тя на една годинка - си играхме на "хвани възглавницата". Аз хвърлям възглавницата, а сестричето ми бяга в проходилката. Тя още не си "купила" крачета, както казват старите хора, не е проходила, но си играем, защото децата на всяка възраст това го обичат. Та на няколко пъти всичко мина без проблеми и дребосъчето ми хващаше възглавницата, но последният път не се получи така. Аз хвърлих прекалено силно и високо възглавницата и тя полетя право към "слънцето" с петте крушки в топлата стая. Сестра ми беше точно под него, то започна да се клати все по-силно и по-силно. В този миг усетих нещо сякаш ми каза да я дръпна от там. Сигурно е бил някой ангел пазител дето всеки има такъв. И в момента, в който аз я дръпнах масивният полилей се сгромоляса на пода. Вече стаята не бе светла, но в този миг мама влезе и поне усетих нейната обич веднага, защото тя ни прегърна и каза, че ни пази някой, а този някой съм била аз сега и в този миг там до сестричката ми мама ме нарече "герой". Но аз уплашена и казах, че не само аз, а и ангела пазител ни е закрилял.
И от тогава за тази случка ни напомнят едни пет вдлъбнати ни в паркета. Напомнят ни да бъдем по-внимателни, но и все така всеотдайни. Тогава аз разбрах, че такъв ангел хранител има, но и ние хората трябва да правим не подвизи, а добрини.
|
