Номинирани творби
Възкресенски маратон за доброто 2011
Втора седмица
Това се случи
Весела Орлинова Стефанова, Va клас,
VIII СОУПЧЕ А.С.Пушкин
Това се случи когато бях в първи „б” тоест преди четири години.Тогава бях все още малко седемгодишно първолаче.
По български ми бяха дали за домашно да напишем едно съвсем кратичко съчинение за нашето семейство.Когато се прибрах вкъщи бях много уплашена как ще го напиша,защото това щеше да бъде първото ми съчинение.Мама която учеше с мен въобще не се притесни, защото тя бе писала такива съчинения и едно такова за първи клас ни най-малко не я смути.Седнахме двете и тя ме накара да и го разкажа, а тя да го напише.Аз естествено не знаех как и тя го написа,а аз го прочетох.То много не ми хареса,но след някои мои поправки и други измнения го харесах.Около две седмици по-късно получих второ домашно за съчинение.С мама пак седнахме двете и започнахме да го пишем.Но тогава аз казах:
- Мамо, въпреки че съм много благодарна на твоята помощ, моля те остави ме да го напиша сама. Ти после ще го провериш и поправиш.
Мама много се изненада, че аз искам да го напиша сама.Тя имаше свои стил на изразяване, който на мен не ми допадаше(не, че не го харесвам),но просто аз не бих го казала така.Съчинението ми не беше чак толкова зле и аз го написах изцяло мое.
Човек трябва да има само Бог.Но малките деца (като мен преди) имат за кумир своите близки т.е.мама и татко. Тогава разбрах, че човек не трябва да има кумири. Разбира се аз продължих все тъй много да обичам мама и татко. Но сега те бяха само най-близки мои хора и спътници в живота.
| 
