Номинирани творби
Възкресенски маратон за доброто 2011
Трета седмица
Обидата
Мартина Георгиева Пашанова
5. клас в СОУПЧЕ "Александър Сергеевич Пушкин", гр. Варна
Имам две много добри приятелки. Едната се казва Михаела, а другата Виктория.
Един ден те се бяха скарали жестоко. АЗ и Свилена се опитвахме да ги помирим, но те бяха много упорити. "Какво да правим?-мислихме си ние." Изведнъж Свилена се сети нещо. Отиде при Миша и й каза:
-Миша, Викито много съжалява за това,че сте се скарали и иска да се сдобрите!
След това отиде и при Виктория и й каза същото. Замислиха се моите приятелки и на следващия ден се извиниха една на друга и се сдобриха, но както си говорили и разбрали,че ние сме нагласили нещата. Миша ни благодари, но Виктория не мислеше, че сме направили нещо добро, тя беше ядосана, че сме я излъгали.
-Вие сте най-големите лъжкини, които познавам!-изкрещя ни тя и излез от стаята.
Аз и Свил се натъжихме. Не искахме да става така! Ние само се опитвахме да ги сдобрим, а това, че Викито ни обиди не беше най-приятното нещо на света!
Разбира се след време ни се извини гузно, че се е държала така. Казахме й, че можем лесно да забравим обидата, но оценихме извинението и лека-полека нещата бяха както преди да се скараме.
От цялата тази история, обаче излезе една голяма поука: използвайте думите с мярка и мислете преди да кажете нещо, което може да нарани някой!
| 
