Номинирани творби
Възкресенски маратон за доброто 2011
Четвърта седмица
Един неделен ден в храм „Св. Димитър”
Славена Димова Димова 6. клас в СОУ ”Пейо Кр. Яворов”
Аз и моето семейство почти всяка неделя ходим на църква. Ходя и на неделно училище. Там си намерих една приятелка на име Магдалена. Тя беше много добро дете и обичаше да слуша за Бог.
Една неделя когато отидохме на църква, аз се огледах да я видя, но след това разбрах че я няма, не дойде и на неделно училище. Помислих си, че е болна или нещо се е случило. Минаха седмици, но нея все я нямаше, не си и вдигаше телефона, когато и звънях, тогава какви ли не мисли ми минаха през главата. Три месеца след това я видях да стои на едно столче в неделното училище, като я видях много се зарадвах отидох при нея да я прегърна и целуна. Питах я какво се е случило, а тя ми отговори: ” Мислех си, че зная всички истории за Бог и всичко което говорят в църквата, затова реших, че престоя ми тук е само губене на време и спрях да идвам на църква”.
Месец по късно от както спряла да идва я блъснала кола когато пресичала на пешеходната пътека. Попитах я, защо не си е вдигала телефона да ми каже за това, а тя ми отвърна, че е била в болница и за това не го е вдигала. Лекарите правили всичко по силите си, за да и помогнат, но и казали че единствено и само Господ може да я излекува и то напълно. Тогава тя осъзнала, че абсолютно нищо не знае за Бог. Изчакала е да и махнат гипса на крака и веднага е дошла на църква. Точно в този ден, свещеникът разказваше притчата за изгубената овца. Като чух това и историята на Маги, ми стана ясно, че и хората могат да играят ролята на изгубени овци. Но когато хората осъзнаят грешките си и се върнат при Бог се радват не само хората, а и ангелите на небето. Осъзнах чрез тази история и четвъртата Божия заповед която не само Бог ни я дава да си починем от земните дела, но и да си спомняме за своя Създател и колко нищожни сме без Него. Да Му благодарим за всичко което ни дава и за огромната Му любов към нас хората именно на седмия ден от седмицата.
|
