Начало           Свържете се с нас     


Творчество



Споделете във ФБ

Намерете ни във ФБ




Номинирани творби

Възкресенски маратон за доброто 2011

Пета седмица

И това е семейство

Камелия Иванова Станева - 5. клас в СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин“

Аз съм по-голямото дете в семейството, имам сестричка, прекрасна майка и прекрасен татко.

Аз и сестра ми сме обичани много от родителите ни, от баба и дядо, от леля и вуйчо.

Това е семейство, нали- майка, татко, две деца дори и котка. Имаме топъл дом, вечери на масата, всички празнуваме с приятели и много гости, имаме почивки, имаме си и болести, и спорове и караници, понякога се сърдим, но си прощаваме и пак сме заедно. Уважаваме се и се обичаме.

А сега ще ви разкажа за едно друго семейство…

И така имало едно време един татко. Той си имал дъщеричка, която била най-усмихнатото, най-доброто и най-палавото дете на света ( е нали децата трябва да са палави).

Така започват много приказки, но не тези, които слушаме, когато ни четат майките за лека нощ.

Таткото обича своето момиченце, нищо че то е палаво и прави за секунда по три бели , нищо че се цапа и после се мокри с вода, докато си пере само дрехата, нищо че не му се учи кои знае колко. Обича си го таткото, защото и момиченцето обича татко си. Имат си договор за джобните и за лошите оценки, за всяко счупено нещо следват наказания, но пак се обичат двамата и се уважават. Така си живеят те- през деня на работа и училище, а вечер на масата двамата си разказват за преживяното през деня. Понякога са с приятели, с компания, често и заедно с нас четиримата.

И това е семейство – обичат се, имат си своите вечери, почивки, караници, болести, приятели, дори и домашен любимец – куче. Обичат се, прощават си и най-важното- винаги са заедно. Той – таткото, и тя - дъщеричката.



Към началото на страницата

© 2008-2013, Варненска литературна школа за ученици - Всички права запазени Сайтът е изграден от BGpro.com