Номинирани творбиВъзкресенски маратон за доброто 2011Пета седмицаУрокът Свилена Стефанова - 5. клас в СОУПЧЕ "Ал. С. Пушкин" Веднъж, когато бях на гости при една приятелка - Диляна, ми се случи нещо,... което и до днес, като се ядосам на мама и тати, ме кара „първо да преброя до сто“ и да се замисля защо правят точно това и дали не е за добро. Та така, ето какво се случи. Към единадесет часа вечерта аз и Диляна играехме на „волейбол“ (много е интересно, когато не е в салон) и изведнъж Дидито спря да играе, седна на дивана и каза:
- Свил, а ти искаш ли да помоля мама и тати да останеш да спиш вкъщи?
Аз, разбира се, исках и така тя отиде да пита родителите си. След малко се върна нацупена и с ядосан глас ми сподели:
- Офф! Майка ми не дава! Ама толкова е лоша, че по- добре да я няма! Тати пък винаги е съгласен с нея... И двамата са много строги и никога нищо не ми дават! Само заради това, че имам три по математика и трябва да уча. Те го правят нарочно!
На мен думите й ми направиха голямо впечатление. Толкова грозно звучи да обиждаш родителите си, и все едно, че е по-хубаво без тях.
Това според мен не е никак правилно.
Тази история се случи наистина и тя ми даде един ценен урок: Не трябва да обиждаш родителите си! Трябва винаги да се опитваш да ги разбереш, защото те правят всичко с любов и за да ни помогнат, когато имаме нужда!
| 
