Начало           Свържете се с нас     


Творчество



Споделете във ФБ

Намерете ни във ФБ




Номинирани творби

Възкресенски маратон за доброто 2011

Осма седмица

Откраднато бъдеще

Свилена Стефанова Vв клас
8 СОУПЧЕ Ал. С. Пушкин

Човек може да краде по много начини, понякога без да се замисля. Например, ако мама ми подрежда стаята, аз крада от нейното време. Или когато гледам телевизия, героите – от моето. За жалост има и по-сериозни случаи.

Когато бях малка, мама ми купуваше много дрехи. Някои от тях дори не ги бях носила. Аз много исках сестричка и мама реши да запази дрехите за нея. След около година обаче се появи брат ми. Радвах се. Нищо, че не е сестричка, нали все пак е нещо?! Възникна въпросът какво да правим онези хубави рокли и блузки? Тати бързо взе решение:

- Ще ги занесем в някой дом за сирачета!

Така и направихме. Няколко дена по-късно отидохме в най-близкия до Варна дом. Когато влязохме, видях много малки дечица, чиито родители ги бяха оставили ... Очите ми се изпълниха със сълзи. Стана ми наистина мъчно. Всички, особено момиченцата, бяха толкова красиви ... Помолих мама и тати да оставим дрехите и да си тръгнем, защото не издържах на тази гледка. След като излязохме, се замислих за бъдещето на тези деца. Какво щеше да стане с тях?

От тази история разбрах нещо: Родителите на сирачетата са ги оставили, без да се замислят, че така те крадат тяхното бъдеще. И какво ще правят, когато завършат училище? Тези деца нямат къща, в която да живеят. Те трябва да си намерят работа, която да им осигурява пари, за да си намерят дом и да имат семейство.



Към началото на страницата

© 2008-2013, Варненска литературна школа за ученици - Всички права запазени Сайтът е изграден от BGpro.com