Начало           Свържете се с нас     


Творчество



Споделете във ФБ

Намерете ни във ФБ




Номинирани творби

Възкресенски маратон за доброто 2011

Девета седмица

Не лъжи

Калина Добромирова Анастасова
VIII СОУПЧЕ „АЛ. С. ПУШКИН” - Варна

Това се случи, когато бях в четвърти клас.

Мама не ми разрешаваше да излизам в голямото междучасие извън училище. Но всички деца излизаха. Аз настоявах, че съм голяма и ще се справя, но мама отново не ми разреши.

Един път през голямото междучасие излязох извън училище, до магазинчето. След няколко минути мама ми се обади по телефона и ме попита как съм, какво правя, какво има за закуска и дали съм в стола? Аз се огледах, видях, че децата държат намазани филии, и веднага отговорих. (Мама ме караше и да ям закуската.) На въпроса къде съм, отговорих, че съм в стола.

- Сигурна ли си? – попита мама.

- Да. – отвърнах несигурно.

Тогава мама ми каза, че ме е видяла как излизам. Точно в този момент е била наблизо. Почувствах се много срамно. Отидох при мама и си поговорихме.

От тази случка отново разбрах, че „на лъжата краката са къси”. Оттогава не съм лъгала. Та нали, повтори ли се, мама може да загуби доверие в мен и да се превърна в „лъжливото овчарче”.



Към началото на страницата

© 2008-2013, Варненска литературна школа за ученици - Всички права запазени Сайтът е изграден от BGpro.com