Номинирани творби
Възкресенски маратон за доброто 2011
Девета седмица
Не лъжи
Калина Добромирова Анастасова
VIII СОУПЧЕ „АЛ. С. ПУШКИН” - Варна
Това се случи, когато бях в четвърти клас.
Мама не ми разрешаваше да излизам в голямото междучасие извън училище. Но всички деца излизаха. Аз настоявах, че съм голяма и ще се справя, но мама отново не ми разреши.
Един път през голямото междучасие излязох извън училище, до магазинчето. След няколко минути мама ми се обади по телефона и ме попита как съм, какво правя, какво има за закуска и дали съм в стола? Аз се огледах, видях, че децата държат намазани филии, и веднага отговорих. (Мама ме караше и да ям закуската.) На въпроса къде съм, отговорих, че съм в стола.
- Сигурна ли си? – попита мама.
- Да. – отвърнах несигурно.
Тогава мама ми каза, че ме е видяла как излизам. Точно в този момент е била наблизо. Почувствах се много срамно. Отидох при мама и си поговорихме.
От тази случка отново разбрах, че „на лъжата краката са къси”. Оттогава не съм лъгала. Та нали, повтори ли се, мама може да загуби доверие в мен и да се превърна в „лъжливото овчарче”.
| 
