Номинирани творби
Възкресенски маратон за доброто 2011
Дванадесета седмица
Усмихнати лица
Драгомир Енчев
СОУ "Л. Каравелов" VІ б клас
Пътувам всеки ден с автобуса до спорнта зала "Черно море". Виждам в автобуса всякакви хора, някои стоят мирно, говорят тихичко помежду си или гледат навън. Други са шумни, разменят си неприлични думи на висок глас, блъскат се при слизане и правят неприятно впечатление. Пътувам дълго и имам възможност да размишлявам как трябва да се държа с родителите си, с приятелите, с непознати, какво впечатление правя на околните.
Автобуса намали и плавно спря на поредната спирка, вратите се отвориха, няколко пътника слязоха а други започнаха да се качват тогава на вратата застана една жена с бебешка количка. Тя не можеше да се качи сама затова веднага станах и й помогнах. Жената ми се усмихна мило и ми благодари. Като се огледох видях, че наоколо има и други млади мъже, но те гледаха безучасно или бяха обърнали глави към прозорците.
Седнах отново на седалката и се замислих, усмивката на тази жена се запечата в съзнанието ми, стана ми приятно и веднага реших, че винаги ще помагам на хората.
От централна спирка се качи възрастен господин, седна на седалката пред мен и силно въздъхна. Това ме разсея, отдели ме от мислите ми и го загледах. Беше над 60-годишен, чист, сресан и добре облечен. Смутено се извини на една жена, че не може да й отстъпи място, защото много го болят краката. Наближавахме спирката, на която трябваше да слизам, и аз се приготвих до вратата. Възрастния господин също се надигна, държеше се и с двете ръце за седалките. Веднага си представих, че някой ден и аз мога да съм на неговото място. Не се колебах, взех чантата и му помогнах да слезе от автобуса. Господинт ми благодари и ме почерпи с един бонбон. Затичах се към залата, защото видях, че закъснявам, но усмихнатите лица на тези хора бяха пред очите ми. И понякога си повтарям на ум " и както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях."
|
