Мечти и планове
Помним предупреждението на френската писателка Ан Стал: Замечтавайки за нещо, помислете: А ако изведнъж се сбъдне?
Не забравяме и портокала от "Съня" на Барн в спектакъла на Куркински.
И правим планове за мечтите си.
Мечтаем много ученици от варненски училища да извървят маршрутите на проекта „Литературен космос”, в много училища да заработят Клубове на училищния патрон. Затова планираме след пилотните пътувания до Плиска и Велики Преслав, Охрид и Рим градско състезание между училищата за включване в проекта „Литературен космос”. И конкурси за ученическо творчество, родено от провокации по пътя. Като например великденски конкурс за смс-честитки под мотото: Вярата ни отвежда отвъд!
Мечтаем да спечелим цялостно европейско финансиране за проекта „Клуб на училищния патрон” и да го направим с всички училища партньори, но сме готови да го стартираме дори само в едно училище, като продължим да се преборваме за правото да сбъдваме мечтите си в собствените им мащаби.
Мечтаем Ателиетата и Клубовете на Школата да станат средища на младите магьосници на словото и дирим божи дар у всеки, за да не спи под камък ни един талант. Планираме зелени летни работилници за най-запалените.
Имаме волята да превърнем инициативата „Да почетем, като прочетем" в национална традиция, в обичаен и обичан начин за почит към творците на българската литература.
Мечтаем националният телефон ”Езикови справки”, създаден от професор Любомир Андрейчин, да стане най-търсения без-ценен помощник на българите, които помнят, че словото е душата на човека и грижата за него е грижа за душата, и търсим съмечтателите, с които ще направим план на действията за опазване на душите.
Планираме да инициираме създаване на Общинска служба „Е-коректор”, за да направим Варна град на правилните надписи и табели.
Мечтаем да превърнем уникалната общинска стипендията „Димитър Ефендулов" в обичайно общинско спомоществователство за най-добрите учители не само в нашия град.
Знаем, че много пътища водят към Рим. Мечтаем да спомним съдбовните римски пътища на велики българи, белязали живота на Вечния град с български знаци. И Цариград ни блазни с български следи, минали слави и днешни надежди.
Подкрепяме издаването на творческите прозрения на наши членове и преподаватели, макар че прекарваме дните си в Мрежата, защото вечер потъваме пак в книгите.


|