Начало           Свържете се с нас     


Настояще



Споделете във ФБ

Намерете ни във ФБ




Отзиви

Варненската кинопанорама за ученици


Какво показа варненската кинопанорама за ученици в подкрепа на националната кампания „Голямото четене"?

Приключи панорамата от филми по българските романи финалисти в „Голямото четене", организирана за варненските ученици.

От 25.02.2009 до 11.03.2009 Община Варна предостави пленарната зала на централната сграда на варненските ученици и учители за безплатни прожекции на филмите „Под игото", „Време на насилие", „Иконостасът", „Осъдени души" и „Тютюн" .

Какво показа инициативата в подкрепа на „Голямото четене"?

Какъв беше интересът?

Най-желан се оказа филмът „Тютюн" - гледаха го над 600 ученици. След него се нареди, за изненада на организаторите, „Под игото" - над 400 деца. Следват „Осъдени души" и „Иконостасът": по 200 - 300 деца за всеки един от филмите. Най-слаб беше интересът към кинолентата по „Време разделно" от Антон Дончев - над 100 ученици.

Заключението е, че изборът е прагматичен - интерес предизвикват филмите по романи, които са задължителни за прочит или влизат в конспект за изпит.

Какво беше поведението?

Откроиха се два типа зрители - подготвени и ненаучени.

Учениците, съзнаващи изкуството и нормата за колективно гледане, реагираха естествено. Държаха се нормално, съпреживяваха адекватно. Степента на разбиране на посланията обаче беше различна. Някои не разпознаха бутафорията и идеологемността на „Време за насилие" например.

Ненаучените проявиха различна култура на поведение.

Реагираха спонтанно и шумно на дръзкото, арогантното и първичното в развитието на сюжета и в поведението на героите, задаваха въпроси за имената на персонажите, за смисъла на случващото се с Катерина от „Иконостасът" напр. - въобще не разпознаха аборта, предизвикан от Султана, за да спаси честта на дъщеря си, коментираха просташки, на моменти вулгарно.

Две момчета, помолени по време на прожекцията да затвори, единият, вратата, да поиска, вторият, от оператора да усили звука, просто не реагираха, сякаш комфортът в залата не ги засягаше.

В същото време без притеснение мнозина дъвчеха, пиеха вода и безалкохолни, излизаха на групички за цигара, бъбреха, смееха се, не гледаха или гледаха филма между другото, но не си отиваха, оставаха в залата.

Наложиха се две обяснения за поведението: липса на добро възпитание и огромно желание за удоволствия.

Понеже не познават друго, момичетата и момчетата посягат към най-лесното - храна, питие, цигари, закачка. И нехаят за „ближния". Не се притесняват, че пречат на някого да гледа, да чува, да съпреживява ... Той не е важен, не съзнават, че при други обстоятелства може да са на неговото място и да накърнят техния интерес.

Не по-малко впечатляващи бяха възпитаните деца.

Не успяха да наложат своите права, да изискат от отворковците да спазят нормата на обществената прожекция. Части от залата бяха под контрола на учители и там учителският авторитет удържаше слободията.

Стана видно, че максимата "По-умният отстъпва!" не е състоятелна. По-умните и по-научените не бива да отстъпват, трябва умно, упорито и последователно да отстояват нормата. И своите права.

Всички еднакво безотговорно закъсняваха за прожекциите. Може би нямат навик да спазват график или просто възпроизвеждат типичното ориенталско-балканско отношение към времето и реда. Дори когато това ги ощетява.

Какво прояви гледането на стари филми?

Препрочитането на любими книги от детско-юношеските години и гледането на филми от младостта размагьосва и натъжава, кумирите слизат от пиедестала.

И този път стана така. Само „Тютюн" не се разпадна на недоправености, въпреки откровената идеологемност, но друго не би могло и да бъде, иначе не би стигнал в ония години до екран. И като че ли ореолът се удържаше най-вече от актьорската игра. Коканова, Йордан Матев ... Коста, фон Гайер ... - те правеха филма хубав и днес.

Другото.

Светът на тези романи е на светлинни години от съвременните деца. Не става да ги учим на изкуство и на ценности чрез тази литература и чрез постиженията на кинематографа от края на минало хилядолетие. Сигурно е, че и днес има качествени книги и филми, които могат да ги приобщават към изкуствата и да ги учат да разпознават границата между добро и зло.

А тези ще съхраним в архива за специалисти и сред сантиментите на изтеклата вода.

Накрая за целите.

Те бяха три:

  • През призмата на киното да се събуди глад за четене.
  • Да се провокира гласуване за любим роман, за да се узнае вкусът на учениците.
  • Да се подкрепят зрелостниците: малцина четат книги, но мнозина са склонни да видят филмите по тях, въпреки разликата между изкуствата.

Какви са резултатите?

  • Единици ще посегнат към първообразите на филмите.
  • „Голямото четене" може и да каже какво обичат учениците.
  • Зрелостниците, които видяха „Тютюн", няма да объркат Ирина с Лила, но какво от това! Разпознаването ли е единствената цел на образованието в българското училище?

Какво следва?

Дебат и действия. Трябва да обсъдим, да решим и да направим. Ако не сега - кога, ако не ние - кои: йероглифът за решение и за криза е един и същ!

И накрая.

Благодаря на всички, които подкрепиха минипанорамата. Тя открои важни изводи. Те ще провокират по-успешни избори на дейности и на ценности за приобщаване на варненските ученици към духовни практики от висок порядък с природа, адекватна на времето и на поколенията.

Кръстина Манолова
Варненска литературна школа за ученици



Към началото на страницата

© 2008-2013, Варненска литературна школа за ученици - Всички права запазени Сайтът е изграден от BGpro.com